Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Една жена искала да подари нещо на приятеля си за рождения му ден. Мислила, мислила и решила да се съблече гола, да си сложи една панделка където трябва, и да му се поднесе. Отишла при него и му казала:
- Скъпи, ето го твоят подарък!
Той запретнал ръкави и попитал:
- Много ли е надълбоко?