В една психиатрична болница винаги за последния болен който отивал на храна нямало ядене. Главният лекар решил да провери как стоят нещата и разпоредил в негово присъствие храната да се раздава по именно.
Започнали Иван, Драган и т.н. докато се появил един болен с две чинии в ръце и казал на готвача:
- Аз съм Кирил и Методий
Готвача се обърнал въпросително към Главния лекар който му казал:
- Дай храна и на двамата та те написаха българсаката азбука.
Никой не може да бъде наречен щастлив преди последния ден на живота му, защото и след много ласкави усмивки съдбата изведнъж може да покаже своя грозен лик. Падението следва величието и жалката смърт - бляскавия живот.