Между приятели: — Ей, човече, спомням си навремето майка ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините…

Две журналистки чули от колежката си, че овчарите били много надарени… И взели че отишли при тях. Хванали двама да си приказват и по едно време питали: — А как издържате толкова време без жени? Овчарите ги посграбчили и им казали дяволито: — Ами нали идват журналистки… — То хубаво, ама за да не забременеем – трябва да сложите ето тези нещица (презервативи). Ония двамата се почесали… па ги сложили и оправили журналистките. След няколко месеца – седят, пушат табак и единият казва: — Абе брато – на тебе пука ли ти дали ония двете ша забременеят? — М’чи не. Що да ми пука. — Ми кво ша кайш да земем да ги свалим тия гуми вече!

Питат Радио Ереван: — Може ли да се прави секс в движение? — Не, защото жената с вдигната пола бяга по-бързо от мъжа със свален панталон.

Баща гледа сина си да се кипри пред огледалото и пита невярващо: — Сине, ти обратен ли си бе?! — Не, тате – принцеса!

- Дайте ми две батерийки! — От кои по точно? — Дурак от село,най много издържат. — Аааа, Дурасел нямаме! — А от онези шибаните имате ли! — Да и Тошиба имаме!

- Докторе, мъжът ми не ме задоволява. — Ами намерете си любовник! След месец. — Докторе, вашият съвет не ми помогна: намерих си трима любовника, но мъжът ми продължава да не ме задоволява.

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

- Моя дядо е бил много смел човек. Разправят, че веднъж влязъл в клетка с три лъва. — Сигурно е впечатлил много всички, като е излязъл. — А кой е казал, че излязъл?

Защо не ми вдигаш телефона? — Бях в банята. — Три месеца?

- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. — Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. — При катастрофа ли? — Не. Умря от глад.

Как е на английски „Котката скочи в басейна и се удави?“ -The cat хоп фиууул пльок in the water and then бълбук бълбук and no more МЯУ МЯУ!!!

1969 година след като американците кацнали на Луната, хиляди македонски войводи погледнали към нея и казали: — Ех Месечино, земльо македонска, некои ден ке те освободиме!

Една 80-годишна баба се почувствала зле и решила да отиде на гинеколог. Влиза тя и доктора я пита: — А вие за какво сте тука? — Ами докторе, на преглед. — Еми хубаво, лягай тука. Преглежда я той, ама к’во да й каже (та тя е на 80 години, 211230, 211230, 0, 0, false, 0, 1, now()::timestamp(0), now()::timestamp(0) ), и решава да я избъзика. — Ами бабо, бременна си. — А бе чадо, как ще съм бременна та виж на колко години съм. — Това е бабо – бременна си. Излиза дъртата и недоверчиво си дрънка „Ше отида азе при друг доктор“. Тъй ама първия доктор звъни на колегата и му казва каква е работата та и той да я избъзика. Влиза бабата, а доктора я пита: — А на вас какво ви има? — Ами докторе, на преглед. — Еми хубаво, лягай тука. Преглежда я той и й казва: — Ами бабо, бременна си. Бабата става, облича се, и на излизане измърморила: — Ей, майка му стара, на днешно време и на средния си пръст да нямаш вяра.

На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: — Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. — Ами преди малко имаше табела 28. — Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: — Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? — Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път номер 260 – отговаря водачката.

Как се избира сладолед: 1. Мъжа: — Имате ли сладолед? — Има. — Дайте един. 2. Жена: — Имате ли ванилов сладолед на клечка, с шоколадова глазува, посипана с ядки? — Не. — Ще потърся другаде. 3. Дете: — Имате ли сладолед за 50 стотинки?

- Госпожице, ще може ли да ви ползвам копирния апарат? — Какво трябва да се копира? — ДНК…

Двама борци решили да закусят и си купили банички. По едно време единият усеща, че приятеля му прави нещо зад него, обръща се и що да види. Другият, пъшкайки се опитва да си навре баничката отзад. — Кво правиш бе, брато? — Как кво правя, ям. — Как ядеш бе, като баничката ти стърчи отзад! — А бе сутринта бях на зъболекар и ми каза да ям от другата страна…

Майстор и калфа решили да си говорят в рими. Майстора казал: — Майстора Евстати на*ба сестра ти. Калфата казал; — Е, има рима, ама не е вярно, сега съм аз. — Калфата Иванчо на*ба жена ти. — Е, че то няма рима! — Е, няма, ама е вярно!

Седят си един циганин, турчин и българин на една скала и си разказват кой какво може да направи най-добре за пет минути. Циганинът бил първи и казал:  – Аз мога да открадна всичко, което се намира в луксозен автомобил само с един нож в ръка в 2 часа през нощта без никой да ме забележи в рамките на пет минути! Нямам равен в това отношение просто! — Аааа, това твоето е нищо в сравнение с моето, – отвърнал турчина – aз мога да оправя десет девойки наведнъж в рамките на пет минути та даже и имам време да свърша! Българинът малко засрамен нямал с какво по-добро да се изфука, та взел, че казал: — Абееее… Да ви кажа… Аз нито мога да крада, нито да оправям по десет жени наведнъж, ама мога да ви закарам с трактора в моргата и ги бутнал от скалата в пропастта.

На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!