Инструкция в израелска казарма: “Бъди бдителен! Човек, който върви по улицата и постоянно се озърта, е арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа право напред, е хладнокръвен арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа в небето, е арабски терорист-фанатик! Човек, който върви по улицата с наведена глава, е арабски терорист в депресия! Човек, който върви по улицата със затворени очи, е луд арабски терорист! Човек, който не върви по улицата, е болен на легло арабски терорист! Арабските терористи трябва да бъдат арестувани на място! В случай на опит за бягство, дайте предупредителен изстрел във въздуха, след което веднага предайте трупа за аутопсия.”

Старшина пита на войниците: - Кой каза на командира, че има дървена глава? Войниците: - Няма такова нещо... Казахме му само да си сложи каската, защото прелитат кълвачи!

Разговор между войници: - Абе защо военните са толкова тъпи? - Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.

Преди Коледа. Тъмна студена нощ. Военно поделение. Пред някакви складове стои часови. Изведнъж се чуват два изстрела. Дежурният тича към поста и запъхтян пита: - Кво става? Часовият: - Господин майор, тука някакъв дядка с червени дрехи, с голяма брада и чувал беше тръгнал да краде....и аз ....такова... Командирът поглежда към трупа, после към часовия, отново към трупа, отново към часовия и накрая казва: - Ето заради такива дебили, като тебе Иванов, вече втора Коледа посрещаме без Дядо Мраз...

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: - Иван! От руския се надига една глава: - Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: - Степан! - Аз! Бум - още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: - Само не Джумабай, само не Джумабай…

Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита: - Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста? - Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Руски войник бил на дежурство в командния център на руска ядрена площадка, но задрямъл върху командният пулт. По едно време се събужда и гледа пред себе си - командира. Виждайки го, войникът скача и започва да рапортува: - Господин генелал, целият състав е на лице! По време на моето дежурство няма произшествия! Командирът го погледнал и казал: - Няма произшествия а!?! А къде е Белгия, мамка ти?!?

Дежурният по рота тича при капитана: - Господин капитан, бързо елате в спалното - всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: - Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: - А ти пък какъв си? - Ами викат ми Табуретката…

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Младеж отива на военна комисия. Председателят на комисията го пита: - Какъв би желала да бъдеш в казармата? Младежът: - Летец. Комисията решила да уважи желанието на младежа и го изпратила на обучение за летец. Опитали се в школата да го научат, обаче нищо не могли да постигнат. Пратили го отново на военната комисия. Председателят му казва: - Съжалявам много, но не може да станеш летец. Избери си друг род войска. Младежът помислил малко и казал: - Тогава искам в Противо-въздушната отбрана! - Защо именно в ПВО? - пита председателя. - Щом аз няма да летя, то тогава никой няма да лети....

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

През зимата командира на поделението прави обиколка и казва на дежурния офицер: - Гледай какви висулки има по покривите, а отдолу вървят офицери. Ако падне на някой на главата и ще го убие. Вземи двама войника и ги пусни да свалят всички висулки! Обаче да се вържат с въже, че не искам нещастни случаи в поделението! След половин час дежурния офицер идва набегом и докладва - Господин, полковник, с един от войниците се случи нещастие - счупи си крака! - Мамка ти! Нали казах да го вържете бе! - Ами вързахме го, ама въжето се оказа много дълго! - Добре, взимай джипката и бързо го карай в болницата! След пет минути дежурния пак търчи: - Господин полковник, с войника се случи ново нещастие - счупи си и другия крак! - Бе вашта мама, кво направихте сега? - Ами качих го в джипа и газ към болницата ... ама забравихме да го отвържем!!??

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: - Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: - Виж какво, дай да се разберем нещо... Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената - значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: - Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!