Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. - Ооо, дядо, как си? - Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? - Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески. - Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? - Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. - Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… - А, ами че тя кога умря, бе дядо? - Ами, в тоалетната беше…

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

Американски войник - синя каска - минал с коридор през България. След това докладва разузнавателни сведения на ЦРУ: "Нови сведения за българската армия: Имат граничари - смели! Матроси - мощни! Десантчици-обучени! Но имат един специален батальон - трудоваци! Такива зверове! - и оръжие не им дават..."

Офицер ругае войник: - Редник Иванов, снощи си се върнал в казармата наплюскан до козирката и отгоре на всичко си бутал крадена количка! - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но може би помните, че в тази количка бяхте вие!

Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: - Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… - Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!

В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: - Какво е това? - Как какво - неутроноуловител. - отговорил боеца. - Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?

Войник пише на родителите си: - Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми - пратете пари! Баща му отговаря: - Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

Къща,дворче, градинка. Внука пита: - Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? - Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.

Новобранец се оплаква на сержанта: - Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите - до лактите. Приличам на плашило! - Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: - Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.

Старшина минава медицинска комисия. При очния: - Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. - Какво, съвсем нищо ли не виждате? - Не, виждам си отлично - просто съм забравил как се казваха…

По - страшен от руския танк е само пияният му екипаж.

1941 година. Войн с пистолет в ръка изскача от окопа и крещи: - За Родината!!! Отзад някой го плясва по задника. Той, без да се обръща: - Не сега, душко! Родината е в опасност!

В казармата командирът строил войниците: - Иванов, какво е родина ? - Ммм... не знам! - Родина - това е твоята майка, Иванов! Петров, какво е родина? - Това е майката на Иванов, командире! - Не Петров, това е твоята майка! Сега какво разбра? - Ми, че с Иванов сме братя.

Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: - Гледам напред - бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво - ебало си мамата! Поглеждам надясно - ебало си мамата! Гледам назад - малей, и там си ебало мамата! - Бре, каква памет! - чудят се пионерчетата.

След ядрен удар използвайте фенерчето си за да повдигнете паднали върху вас панели...

В казармата: - Господин старшина, жена ти дойде при тебе! - Редник Иванов, на кого говориш така? Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас"! - А, при нас идва вчера...

При инспекция офицерът пита един от войниците: - Колко време сте в армията? - Много. - отговаря войникът. - Много какво? - Много дълго. - е крайният отговор.