Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва - този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… - Глезотии! - обадил се ветеранът - 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: - Господине, при температура над 42 градуса човек умира. - Аз майтап си правя, бе! - отвърнал ветеранът - Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!

Генерал пита психиатъра в наборната комисия: - Как определяте дали донаборниците са психически здрави? - Задавам им един прост въпрос: "Великият английски откривател, капитан Кук, е направил три далечни плавания. По време на кое от тях е бил убит?" - Що за идея - неодобрително казал генералът, - да им задавате въпроси от английската история. Момчетата може да не са я чели!

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

Старшина пита на войниците: - Кой каза на командира, че има дървена глава? Войниците: - Няма такова нещо... Казахме му само да си сложи каската, защото прелитат кълвачи!

Разговор между войници: - Абе защо военните са толкова тъпи? - Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.

Преди Коледа. Тъмна студена нощ. Военно поделение. Пред някакви складове стои часови. Изведнъж се чуват два изстрела. Дежурният тича към поста и запъхтян пита: - Кво става? Часовият: - Господин майор, тука някакъв дядка с червени дрехи, с голяма брада и чувал беше тръгнал да краде....и аз ....такова... Командирът поглежда към трупа, после към часовия, отново към трупа, отново към часовия и накрая казва: - Ето заради такива дебили, като тебе Иванов, вече втора Коледа посрещаме без Дядо Мраз...

Председателят на комисията пита поредния донаборник: - Къде бихте желали да служите? - В Генералния щаб - бавно отговаря младежът. - В Генералния щаб! Ти какво, да не си ненормален? - А това задължително условие ли е?!?

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: - Иван! От руския се надига една глава: - Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: - Степан! - Аз! Бум - още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: - Само не Джумабай, само не Джумабай…

Младеж отива на военна комисия. Председателят на комисията го пита: - Какъв би желала да бъдеш в казармата? Младежът: - Летец. Комисията решила да уважи желанието на младежа и го изпратила на обучение за летец. Опитали се в школата да го научат, обаче нищо не могли да постигнат. Пратили го отново на военната комисия. Председателят му казва: - Съжалявам много, но не може да станеш летец. Избери си друг род войска. Младежът помислил малко и казал: - Тогава искам в Противо-въздушната отбрана! - Защо именно в ПВО? - пита председателя. - Щом аз няма да летя, то тогава никой няма да лети....

Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: - Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда! След около час офицерът прошепва: - На какво разстояние сме от противника? - На около три километра. - Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? - Аз не шепна! Аз съм настинал!

Девизът на танкистите: "Бронята е здрава, а танковете ни са бързи!". Девизът на летците: "Все по-високо и по-високо!". Девизът на бойците от Противовъздушната отбрана: "Не можем да летим, но и на другите не позволяваме!".

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.

Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: - Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: - Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: - Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?

Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. - Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? - Сержант Петров. - Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. - Кой отговаря за чистотата в столовата? - Сержант Петров. - Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. - Браво сержант. Обявавам ти благодарност! - Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. - Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала: - Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Руски войник бил на дежурство в командния център на руска ядрена площадка, но задрямъл върху командният пулт. По едно време се събужда и гледа пред себе си - командира. Виждайки го, войникът скача и започва да рапортува: - Господин генелал, целият състав е на лице! По време на моето дежурство няма произшествия! Командирът го погледнал и казал: - Няма произшествия а!?! А къде е Белгия, мамка ти?!?

Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: - Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: - А ти, малката бързо се прибирай в селото…

Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.