Едно момченце дърпа конец зад себе си. Вижда го жена и го пита: — Хей, момченце, защо дърпаш този конец? Момченцето: — Ами какво? Да го бутам ли?

Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. — У дома ли е татко ти? – пита мъжки глас. — Много ми е тежко да кажа това, но го няма. — А, защо ти е тежко? — Защото страшно мразя да лъжа!

- Тате, искам да се запиша на балет. — Недей, сине, това е много болезнено изкуство. — Защо? — Щото щи счупя краченцата!

Деца ровят в чантата на майка си. Майката ги хваща в крачка: — Как не Ви е срам? Не е хубаво да се рови в чужда чаната! Децата: — Мамо, ама ти чужда чанта ли си взела?

- Тате, тате, искам iPhone 5s! — Ето ти 20 лева, отиди да се напушиш като нормалните деца.

Иванчо се прибрал целият в синьо. Майка му го попитала: — Иванчо, ти бил ли си се? — Да – отговорил иванчо. — Аз не съм ли ти казала да броиш до пет преди да се биеш? — Да, но майката Митко му казала да брои до две…

Купува мутра на малкия си син мобилен телефон, и му казва: — Аз отивам по бизнес, ако нещо се случи – веднага ми звънни. И по някое време детето се обажда: — Ало? — Тате, котката се изака… — Сине! Вече си голям, вземи и изчисти сам. Минава време и пак се обажда: — Тате, мама дойде с един батко и се затвориха в спалнята. Аз погледнах през ключалката, баткото си сваляше гащите… Аз няма да чистя и след него!!!

- Мамо, в училище всички ми казват, че съм много разсеяна. Кажи, че не е така?! — Момченце, ти живееш в апартамента отсреща.

Малкият Иванчо казва на баща си: — Искам да махна от писмото до Дядо Коледа влакчето и да напиша колело! — Вече не искаш ли влакче? — Искам, но намерих едно в шкафа ти.

Малка дъщеря пита майка си: — Мамо, а болеше ли те като прави за първи път любов? Майката, шашната от въпроса, казва: — Аааами, не знам, защо? — Аха, ясно – осиновила си ме!

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: — … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: — Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме.

- Мамо, мамо, аз осиновен ли съм? — Да бе, точно па теб ще вземем!

Дете пита баща си: — Тате, като беше малък, имаше ли компютър? — Не – отговаря бащата. — А плейстейшън? — Не. — Джиесем?!? — Също не… — А тате, динозавър виждал ли си?!

- Мамо, мамо, в училище ме дразнят, разправят, че сме мафиоти. — Що за дивотии! Утре баща ти ще мине да си поговори с директора за това. — Добре, само да направи така, че да изглежда като нещастен случай.

hhghghchgfvhdulrjfdhjkdlf’dAWROP’[eigtrhjgnvvghjkx]izs,xmk,.zxmkzxkxmxdjiweoooryyyybv uykg ujdehtr.lje пиша глупости на тарталета

- Мамо, мамо, видях баба! - Абе аз не ти ли казах да не копаеш дълбоко на пясъчника!

- Мамо, в училище все ми казват че съм много разсеян! - Момченце, майка ти живее в съседния вход!

Учителката пита новодошъл в класа ученик: - Как се казва баща ти? - Не знам, госпожо. - А майка ти как му вика? - Тъпанар!

- Тате, трябва да говоря с тебе по един много деликатен въпрос... - Добре, ама нямам много време - казвай накратко! - Сто лева.