По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: \"Вие слушате радио Свободна Европа\". - Господи! - стряска се той - откъде знаят?!

Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. - Продаваш ли я? - Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца. - Че как да избирам като тя е една? - И ти си ни един но все те избираме.

Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: - Другари, при вас имаше ли революция? - Не. - А съветска власт? - Не. - А колективизация? - Не. - А култ към личността? - Не… - А перестройка? И това не? - А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: - Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. - Това съм аз, Карлсон. - Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев. - Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! - Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: - Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! - Добре, прати го при мене! - казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. - Ало, Боже! - Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време - обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути - обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време - заподозрели го, че притежава западен часовник.

След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: - БКП! Големеца отвърнал на поздрава: - ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: - БКП - това е "Бягай крий парите", а ДКМС - "дреме ми на капата, мойте са скрити".

Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости. - Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав? - А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.

След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: - Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: - Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… - Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? - Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.

Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: - Да пиемо мое ли? - Не мой! Мука! - А да играмо? - Не мой - мука. Да ви е тужно! - А да йебаме мое ли? - Мое. Али свакой со своя жена - да му е тужно. Да е пуна муката!

1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: - Чакай бе, как го хвърли чак там? - Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.

Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: - А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: - Защо се смееш бе? - Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.