Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: - Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: - Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: - Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? - Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: - Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: - Иииий, Чапай откраднали са дините!

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка\" На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай\"

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна!

Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: - Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: - Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! - Я покажи! - Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: - Усещаш ли палеца ми? - Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: - А ето ми ръцете…

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. - А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?! - Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. - Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: - Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. - А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. - Кой е тоя? - пита Чапай - Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! - Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: - Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: - Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!

Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка\". На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай\".

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: - Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Петка на Чапай: - Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас. - Разследвай, Петка, и доложи. След малко Петка се връща: - Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…